Устройството на Римската република
Военно-политическа организация
Военно-политическа организация на Рим Ранната римска държава била военна организация на привилегированата класа на патрициите. Начело на държавата стоял цар, наречен рекс. Римските царе били преди всичко военни предводители! С развитието на държавата те постепенно придобили и административна, съдебна и жреческа власт. Притокът в Рим на население от победените градове увеличавал властта на царете, тъй като те привличали новите жители във войската и събирали от тях данъци. С разширяването на властта на царете се появили и помощници, които се занимавали с различни въпроси от управлението. Последните трима царе, управлявали Рим през VI в. пр. н. е. били от етруски произход. Предпоследния от тях, Сервий Тулий провел важни реформи. Той разделил населението на Рим (и патриции и плебеи) на 5 групи според притежаваното имущество. Най-богатите граждани заемали най-важното място във войската и обществения живот. След като през 510 – 509 г. пр. н. е. римския цар Тарквиний Горди бил свален от власт, нов цар не бил избран. С това се сложил край на царския период, а римската държава се превърнала в република. Важна роля в живота на държавата имал сенатът. Той се състоял от 300 патриций. Сенатът бил съвет на представителите на патрицианската родова аристокрация и по същество представлявал държавен царски съвет. Републиканския персда на Рим продължил до 27 г. пр. н. е., като през ранната република се оформило класовото робовладелско общество, такова, каквото днес го познаваме от историята. Рим завладял цяла Италия и се изградило републиканско държавно устройство. През късната република много голямо развитие достигнало робството. Робите се превръщат в единствен източник на производство на блага. Те заедно със земята стават основен източник на богатство и благоденствие за свободните римляни, най-вече патрициите...
Устройство на Римската република
- управлението било разделено между събранията, Сената и магистратите
- Сенатът, в действителност осъществявал държавното управление- утвърждавал законите и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите
- магистратите не получавали възнаграждение за своята работа
- магистратите държали в ръцете си изпълнителната и военната власт и се избирали за година
- след магистратите идвали преторите, едилите и цензорите, които отговаряли за правосъдието, за реда в града и за морала и всички те били избирани за определен срок
- службите задължително били разпределяни между повече то един човек, за да се осъществява по строг контрол
- една- единствена магистратура се поверявала на един човек- диктатора, който бил назначаван от консулите по решение на Сената при извънредни случаи за срок от 6 месеца и през това време имал цялата власт
